1.

Rechtschreibung Правопис
1. В немския правопис звук и буква най-често съвпадат: etwas, kalt, oft, т.е.
пише се това, което се чува.
2. С главна буква се пишат:
• началото на изречението,
• собствените имена,
• всички съществителни имена. Anna, Emil, Rose, Straße
3. За някои звуци има съчетания от букви:
• sch за “ш”: Schuhe, schon,
• tsch за „ч“: Deutsch, tschüss,
• sp за “шп”: sprechen, spielen - само в началото на
думата,
• st за „щ“: Stunde - само в началото на думата.
4. В немалък брой думи звукът не съвпада с буквата: В думата Tag се чува
[так], но се пише g, защото в множествено число се чува звучната съгласна
“g“: Tage [таге]. Това е т.нар. морфологичен принцип, според който в
сродни думи се пише една и съща буква: Tag – täglich – Tage.
5. h или ch: В началото на думата се пише h, а вътре и в края на думата ch:
heute, Haus / noch, Sache.
6. s, ss или ß:
s се чете “з” между две гласни или в началото на
думата пред гласна: lesen, Sonne, sonderbar;
ss се чете като “с”: Kasse, Klasse, lassen;
ß (ес цет) се чете “с” и се пише след дълга гласна и след двугласна:
ließ, außen, heißen.
7. ä, ö, ü (обозначават се: а-умлаут, о-умлаут, у-умлаут)
• ä се чете като [е] в думи, които са свързани с думи, в които има “а”,
напр. Tag ñ täglich.
• ö [œ] не се покрива напълно с българското “йо” – устните се нагласят
за произнасяне на “о” и се казва “е”: hören, lösen.
• ü [ю]: üben, lügen, Hügel.
8. Двугласни: au, ei, eu, äu
ei се чете [ай]: mein, dein, sein, Seife,
eu се чете [ой]: heute, Leute,
äu също се чете [ой]: läuten (Ø laut), Läufer (Ø laufen), säubern (Ø sauber).
По този начин се запазва връзката с думи, в които има au.
9. [в] Навсякъде, където се чува “в”, се пише w: weiß, beweisen, wissen,
weiß.
10. Буквата v:
• В думи от чужд произход се записва v и се чете “в”: Olive, violett,
November,
• В думи с немски произход v се чете “ф” : viel, vor, в представките ver-
и vor-, Vater, Vogel.

1
2. Satzarten Видове изречения

Според целта на изказването и според позицията на говорещия към това

изказване различаваме:

1. Aussagesatz (съобщително изречение):

Служи за това да информира за събития, факти, явления. Личната глаголна
форма заема втора позиция в изречението; първата позиция е запазена за
подлога.
ñ Er fährt nach Berlin.
1 2 … …
Подлогът може да стои и след личната глаголна форма.
ñ Morgen kommen sie aus der Klinik.
1 2 … … …

2. Aufforderungssatz (подбудително изречение):

Това изречение изразява молба, заповед, подкана:
ñ Komm her! ñSteht auf!

3. Ausrufesatz (възклицателно изречение):

Тези изречения съдържат в себе си силна емоция. Формално погледнато те
приличат на съобщителните, но се различават от тях по интонацията.
ñ Wir wollen das sofort!

4. Fragesatz (въпросително изречение)

В зависимост от формата и целта на въпроса различаваме:
а) Entscheidungsfrage
Tези изречения започват с личната глаголна фoрма и на въпроса може да
се отговори с да или не.
ñ Fliegt die Maschine morgen? ⇒ Ja,…./ Nein,….
б) Ergänzungsfrage (Wortfrage)
Това са въпросителни изречения, които започват с въпросителна дума.
ñ Wann ist das Museum geöffnet?

2
3. Präsens Сегашно време
В основата на темпоралната система лежи граматичната категория време.
Tри са времевите нива, на които може да протича случката, процесът:
минало, настояще и бъдеще.

Präsens изразява:
a) действие протичащо в момента на говоренето.
Ich warte auf Monika.
б) бъдещо действие
Morgen fahre ich nach Bonn.
в) минало (historisches Präsens)
1832 stirbt Goethe.
г) подкана и заповед
Du räumst jetzt dein Zimmer auf!
Формите за Präsens се образуват от корена на глагола и личните окончания
за съответното лице и число.

Singular (ед. число) Plural (мн. число)

ich mach- e wir mach- en
du mach- st ihr mach- t
er(sie,es)mach- t sie mach- en
Учтива форма: ед. и мн. число ñ Sie mach- en

4. Das Pronomen Местоимение

Mестоимението е изменяема част на речта; скланя се и се мени по род,

число и падеж. При личните, възвратните и притежателните местоимения
се наблюдава и категорията лице. Местоименията могат да заместват
съществително име: Ich erkannte ihn sofort.
или да съпровождат съществително име.
Seine Geburtsstadt ist sehr malerisch.

Personalpronomen (лично местоимение)

Nominativ Akkusativ Dativ

Singular
ich mich mir
du dich dir
Sie Sie Ihnen
er ihn ihm
sie sie ihr
es es ihm

Plural
wir uns uns
ihr euch euch
Sie Sie Ihnen
sie sie ihnen

3
5. Rechtschreibung Правопис
1. Дълга и къса гласна.
В немския език се различават дълги и къси гласни. В много случаи отделни думи
се различават само по дължината на гласната, напр. fühlen – füllen, Ofen – offen.
Дълги гласни може да има само под ударение, някои от гласните под ударение
са дълги, други са къси.

2. Означаване на дълга гласна.

2.1 посредством удължително h (Dehnungs-h), което не се произнася.
• между гласна и следващо “е”: sehen, früher.
• след гласна, когато следва l, m, n, r: wohl, lahm, Fahne.
2.2 дълго “i" се записва като “ie“, чете се само [i:]: Miete.
2.3 чрез удвояване на гласната: Kaffee, Saal, paar, Paar.

3. Дълга гласна без специално обозначаване.

Дълга гласна не се обозначава специално, когато е в отворена сричка. Отворена е
тази сричка, която завършва на гласен звук: da, No-te, ha-ben.

4. Означаване на къса гласна.

Къса гласна има в затворена сричка, т.е. пред две или повече съгласни: Dorf,
antworten, lang, waschen.
Късата съгласна се сигнализира посредством удвояване на съгласната след нея:
fallen, lassen, schnell, Tasse.
ïkk се записва като ck: wecken, decken.
ïzz се записва като tz: sitzen, trotz, Witz.

4
6. Genus der Substantive Род на съществителните имена

Съществителното име се определя от следните категории:

Genus – род, Numerus – число и Kasus – падеж.

Граматичният род не винаги съвпада с естествения род, който се определя

от пола: семантиката и формални показатели също дефинират граматичния род.
Различаваме:
a) maskulina (мъжки род) – der Stuhl,
б) neutra (среден род) – das Kind,
в) feminina (женски род) – die Bluse.

Като част на речта съществителното име се характеризира и от неговия

член (Artikel). В немския език различаваме определителен, неопределителен и
нулев член. Членът определя рода, числото и падежа на съществителното име.
Cкланя се както следва:

В единствено число (Singular):

m n f
N. der/ein Mann das/ein Kind die/eine Frau
A. den/einen Mann das/ein Kind die/eine Frau
D. dem/einem Mann dem/einem Kind der/einer Frau
G. des/eines Mannes des/eines Kindes der/einer Frau

В множествено число (Plural) - еднакво за трите рода:

N. die Kinder
A. die Kinder
D. den Kindern
G. der Kinder

7. Rechtschreibung Правопис

1. chs се чете в думи от немски произход като „___кс____“:

sechs, wachsen, Sachsen.
2. x се среща в думи от чужд произход и се чете като “___кс____”:
Export, Examen, Praxis.
3. qu се произнася “____кв___”:
Quittung, Quelle, bequem.
4. th се е запазило в думи от чужд произход и в имена. Чете се като “___т____”:
Theater, Thüringen, Apotheke.
5. y се среща в думи чужд произход като: Gymnasium, Physik, Analyse. Чете се
като “____ю___”.
6. Окончанието –ig се произнася като “___их____”:
richtig, Essig, dreißig.
7. Когато пред –i има l, думата се пише с -lich:
neulich, täglich, tauglich.
8. ch се чете само в думите с френски произход като “___ш____”:
Chef, Chance, Branche

5
8. Akkusativobjekt Пряко допълнение

Основна функция на Akkusativ e пряко допълнение. Тази функция е

следствие от рекцията, респективно валентността на глагола. За да са
изправни в граматично отношение в някои изречения Akkusativ е
облигаторен т.е. задължителен.
Er wiederholt die Frage.

В други случаи Akkusativ е факултативен, т.e. незадължителен:

Sie hat (einen Preis) gewonnen.

Akkusativ отговаря винаги на въпросите wen? (кого) за лица и was?

(какво) за неодушевени предмети.
Beispiel: Ich kenne den Vater.(wen?)
Ich suche ein Buch.(was?)

9. Kardinalzahlen Числителни бройни имена

0 - 20
0: null 11: elf
1: eins 12: zwölf
2: zwei 13: dreizehn
3: drei 14: vierzehn
4: vier 15: fünfzehn
5: fünf 16: sechzehn
6: sechs 17: siebzehn
7: sieben 18: achtzehn
8: acht 19: neunzehn
9: neun 20: zwanzig
21-100
21: einundzwanzig 30: dreißig
22: zweiundzwanzig 40: vierzig
23: dreiundzwanzig 50: fünfzig
24: vierundzwanzig 60: sechzig
25: fünfundzwanzig 70: siebzig
26: sechsundzwanzig 80: achtzig
27: siebenundzwanzig 90: neunzig
28: achtundzwanzig 91: einundneunzig
29: neunundzwanzig …
30: dreißig 99: neunundneunzig
31: einungdreißig 100: hundert

6
10. Plural der Substantive Множествено число на
съществителните имена
Съществителните имена образуват формите за множествено число с
помощта на окончанията – e; - (e)n; - er или – s. Някои съществителни
образуват множествено число без суфикс; други с умлаут (промяна) на
коренната гласна.

a) Със суфикс – е образуват в повечето случаи едносрични

съществителни. Съществителните от мъжки и среден род получават умлаут.
der Schrank - die Schränke (Schrank m, ¨e)
die Hand - die Hände
das Jahr - die Jahre
б) със суфикс – (e)n образуват множествено число съществителни имена
от трите рода, но суфиксът е типичен за женски род:
die Rose - die Rosen
das Hemd - die Hemden
der Staat - die Staaten
в) със суфикс - er и умлаут предимно съществителни от среден род и
някои от мъжки род:
das Haus - die Häuser
der Geist - die Geister
г) без суфикс или без умлаут – съществителни от мъжки и среден род,
които завършват на – er, - el,- en :
der Garten - die Gärten
das Messer - die Messer Ø
д) съществителни от чужд произход образуват множествено число със
суфикс – s:
das Kino - die Kinos

11. Trennbare Verben Глаголи с делими представки

Когато към глагола прибавим предлог (an-, auf –, bei –, aus- и др.)
или наречие ( los-, wieder –, zurück-) се образуват глаголи с делими
представки. Представката модифицира значението на основния глагол:
ziehen( тегля) ⇒ anziehen(обличам)

В Präsens, Präteritum и Imperativ представката се отделя от глагола и отива

на края на изречението
Ich ziehe den Mantel an.

При образуването на Partizip II -ge- се вмъква между делимата представка

и глагола
zurück/kommen - zurückgekommen

7
12. Wechselpräpositionen
Всички предлози изискват (управляват) eдин определен падеж. В немския
език предлозите: in, an, auf, vor, hinter, über, unter, neben, zwischen могат да
се употребяват както с Dativ, така и с Akkusativ. Тава зависи от глагола!

• Когато той не указва някаква посока, т.e. не е глагол за движение, а

изразява статичност, тези предлози управляват Dativ. Задаваме
въпроса – wo?
ïDas Buch liegt auf dem Tisch.- Wo? (Dativ)
• Когато глаголът изразява движение, т.e. имаме някаква насоченост на
действието, процеса, същите предлози управляват Akkusativ. Задаваме
въпроса – wohin?
ï Ich lege das Buch auf den Tisch. – wohin? (Akkusativ)
• Когато предлозите in, an, vor, zwischen са употребени с техните
темпорални значения и отговарят на въпроса – wann? управляват
Dativ.
ï Er kommt in einer Stunde.
• Предлозите über, auf също имат темпорални значения. Те отговарят на
въпроса – wie lange? и управлявят Akkusativ.
ï Ich habe über eine Stunde auf dich gewartet.

¶ Verben mit Dativ · Verben mit Akkusativ

stehen, stand, gestanden stellen, stellte, gestellt
hängen, hing, gehangen hängen, hängte, gehängt
liegen, lag, gelegen legen, legte, gelegt
sitzen, saß, gesessen sich setzen, setzte, gesetzt

über hinter

neben an

in

vor zwischen

unter

8
13. Lokaladverbien Наречия за място

Наречието (das Adverb) дефинира обстоятелствата, при които протича

процесът в изречението изразен с глагол. Наречията за място
(Lokaladverbien) означават:

Място на действие, отговарят на въпроса – wo?

- vor, hinter, dort, da, oben, unten, draußen, links, rechts

über dem Haus

= oben
hinter dem Haus
= hinten

links rechts

vor dem Haus

= vorn(e)

Oben ist das Dach.

Links ist ein Fenster. Rechts ist noch ein Fenster.

Vorne ist die Tür, hinten ist der Hof.

Посока на движение, отговарят на въпросите - wohin?(накъде),

woher? (откъде): hin, dorthin, aufwärts, hinein, hinaus, heim и др.
hin - посока на движение, отдалечаваща се от говорещото лице,
her - посока на движение към говорещото лице
напр. говорещото лице е в стая.

Er geht hinaus. Той излиза.

Sie kommt herein. Тя влиза.

9
14. Ordinalzahlen Числителни редни имена

Числителните редни изразяват последователност и отговарят на

въпроса der wievielte? (кой по ред ?)

Числителните редни от 2 до 19 се образуват със суфикса –te, а от 20

нагоре със суфикса –ste. Скланят се както прилагателните имена.

1. der/die/das erste
2. der/ die/das zweite
3. der/ die/das dritte
………………… …………
11. der/ die/das elfte
12. der/ die/das zwölfte
20. der/die/das zwanzigste
30. der/die/das dreißigste usw.

Числителните редни се скланят по същия начин, както прилагателните след

определителен член: der, die, das wievielte? Използват се най-често при
посочване на дата:
• Der wievielte ist heute? ò Heute ist der zwanzigste (Oktober, November
usw. = der zwanzigste Tag des Monats)
• Am wievielten Tag? ò am ersten Tag
(auch: an welchem Tag?)

10
15. Präteritum Просто минало време
Образуване на формите
1) правилни глаголи (regelmäßige Verben)
Правилните глаголи образуват формите си за Präteritum от корена
на глагола и суфикс – te, като към тази форма се прибавят личните окончания
познати от сегашно време Präsens. 1. и 3.лице единствено число са без лични
окончания.

fragen
ich frag te - wir frag te-n
du frag te-st / Sie frag te -n ihr frag te-t
er frag te - sie, Sie frag te-n
Глаголи, чиито корен завършва на – d, - t, - m, -n след консонанта (без r,l)
получават –е между корена и суфикса.
antworten Ü antwortete

2) неправилни глаголи (unregelmäßige Verben)

Те образуват формите си за Präteritum като променят коренната си гласна;
към тази форма се прибавят личните окончания. 1. и 3. лице са без лични
окончания.

nehmen
ich nahm - wir nahm-en
du nahm-st / Sie nahm-en ihr nahm-t
er nahm - sie nahm-en
Ако основата на глагола завършва на –d, -t, -s, -ss(ß) или –chs, във 2. л.
ед. и мн.ч. се вмъква – е между основата и окончанието. lesen Ü du lasest

Употреба
a) Präteritum е времето на спомена, т.е. времето с което се разказва, като
разказът трябва да представлява единно цяло.
б) Präteritum може да се използува и в разговор, когато целта е точно
пресъздаване на събитийността.
Also gestern gingst du ins Kino? Was machtest du dann?
в) Präteritum вместо Präsens; говорещият сякаш иска в момента да си спомни за
нещо.
Wie war Ihr Name, bitte?

Внимание! Простото минало време Prärteritum може да бъде предадено на

български както с минало свършено, така и с минало несвършено време.
Er ging gestern ins Kino. Той отиде вчера на кино.
Er ging jede Woche zweimal ins Kino. Той ходеше всяка седмица по два пъти
на кино.

11
AUFGABE> Bilden Sie Präteritum.

Infinitiv Präsens 3.P. Singular Präteritum 3.P. Singular

machen er macht er machte

fragen er fragt er ___________________
sein er ist er ___________________
haben er hat er ___________________
warten er ___________________ er ___________________
erzählen er ___________________ er ___________________
studieren er ___________________ er ___________________
besuchen er besucht er ___________________
versuchen er versucht er versuchte
wohnen er ___________________ er ________________te
abwarten er wartet er _______________ te ab
mitmachen er macht _____ er ___________________
kommen er ___________________ er kam
fahren er fährt er ___________________
gehen er ___________________ er ___________________
nehmen er nimmt er ___________________
wissen er weiß er ___________________
tragen er trägt er ___________________
bekommen er ___________________ er be____________
verlieren er ___________________ er ___________________
geben er ___________________ er ___________________
aufstehen er steht _____ er __________ auf
aufnehmen er nimmt _____ er __________ auf
mitnehmen er __________ mit er __________ mit

12
16. Deklination der Adjektive Склонение на прилагателните имена
Склонение на прилагателните имена.
Различават се два типа склонение на прилагателно име:

a) силно склонение
При този тип склонение прилагателното име определя (показва) рода, числото
и падежа на съществителното пред което стои.

Singular
m n f
N. junger Mann kleines Kind lustige Dame
A. jungen Mann kleines Kind lustige Dame
D. jungem Mann kleinem Kind lustiger Dame

Plural
N. lustige Männer, Kinder, Damen
A. lustige Männer, Kinder, Damen
D. lustigen Männer, Kinder, Damen

б) слабо склонение
Прилагателното име се скланя по слабото склонение, когато пред него
стоят определителният член или местоименията dieser, jener, jeder,
mancher, welcher.

Singular
m n f
N. der junge Mann das kleine Kind die lustige Dame
A. den jungen Mann das kleine Kind die lustige Dame
D. dem jungen Mann dem kleinen Kind der lustigen Dame

Plural
N. die lustigen Männer, Kinder, Damen
A die lustigen Männer, Kinder, Damen
D. den lustigen Bäumen

След ein, отрицанието kein, притежателните местоимения mein, dein… и

местоименията solch ein, welch ein прилагателното име се скланя както следва:
- Nominativ единствено число:
Мъжки род получава окончанието –er: mein guter Freund
женски род -e: meine alte Oma
- Akkusativ единствено число женски род получава окончание -e, среден
род -es: meine alte Oma / mein rotes Zelt
В останалите падежи и в цялото множествено число прилагателното
получава окончанието – en.

13
17. Perfekt Минало време Перфект (не е свършено време!!!)

Perfekt е сложно глаголно време. Формите се образуват oт Präsens на

спомагателните глаголи “haben” или ”sein” и
Partizip II на главния глагол, като Partizip II стои в края на изречението.
⇒ Ich habe das Buch gelesen.
⇒ Ich bin gestern gekommen.
В подчинено изречение Partizip II заема предпоследна позиция:
Hauptsatz(главно изречение)……, dass ich das Buch gelesen habe.

Образуване на Perfekt

A. Perfekt с “haben” образуват:

a) всички рефлексивни (възвратни) глаголи
⇒ Er hat sich verspätet.
б) всички транзитивни (преходни) глаголи – т.е. глаголите с пряко
допълнение, отговарящо на въпрос wen?(кого?) / was? (какво?):
⇒ Er hat seine Eltern besucht.
в) безличните глаголи:
⇒ Es hat geregnet, geblitzt, gedonnert.
г) модалните глаголи
⇒ Ich habe das auch gekonnt.
д) глаголът “haben” (“имам”)
⇒ Ich habe viel Zeit gehabt.

B. Perfekt със “sein” образуват:

a) интранзитивните (непреходни) глаголи, които означават промяна на
състоянието
⇒ Er ist aufgewacht.
б) глаголи означаващи движение (промяна във времето и пространството)
⇒ Er ist sofort gekommen.
в) глаголите sein, werden, bleiben, geschehen, passieren, folgen,
begegnen, misslingen.

Внимание! Някои глаголи не могат да образуват Perfekt: ausbomben,

ehebrechen, formgeben, gutachten, haushalten,hochachten, lobpreisen,
lustwandeln, mißgestalten, seiltanzen, tiefbohren, wallfahren, wettarbeiten,
wettlaufen.

Употреба
Perfekt изразява действие (събитие, процес), което е завършено в
момента на говоренето. Това действие не е представено като континиум, а
изолирано като резултат.
a) кратки съждения, съобщения, обобщения, констатации:
Sie haben ihre Diplomarbeit gut geschrieben.
б) В разговор, диалог, при пряка реч за изразяване на отделни действия в
миналото, завършени до момента на говоренето.
Hast du auch an meine Worte gedacht? - Ja, die ganze Zeit.
в) за означаване на действие, завършено преди даден момент в бъдеще
Morgen um diese Zeit bin ich verreist.
г) в южната част на немскоезичното пространство се използува Perfekt като
време за разказване вместо Präteritum.

14
18. Futur I und Futur II

Futur I
С Futur I се означава действие, което се очаква да настъпи след момента
на говоренето: Er wird kommen.

Когато от контекста се разбира, че действието ще се извърши в бъдещето,

вместо Futur I сe употребява Präsens:
Morgen kommt er bestimmt.
Образуване на формите
Futur I се образува от Präsens на “werden” и Infinitiv на спрегаемия глагол:
Sie wird schreiben.

Употреба
a) модална употреба за изразяване на увереност, предположение,
заповед:
Ich werde reisen.
Sie wird (wohl) in der Uni sein.
б) изказвания от обща значимост
Kinder werden immer Kinder sein.

Futur II
Futur II означава бъдещо действие, приключено преди друг бъдещ момент,
за който се говори.
Sie wird den Brief bis morgen abend geschrieben haben.

Образуване на формите
Futer II се образува по следната формула:
Präsens на “werden” + Partizip II + haben/sein
Er wird gekommen sein.
Употреба
a) модална: за изразяване на вероятност и предположение, отнасящи се до
миналото:
Er wird sicher nichts verraten haben.
б) Futur II се отнася към Futur I както Perfekt към Präsens.

15
19. Plusquamperfekt

Образуване на формите
Präteritum von haben/sein + Partizip II

Глаголите, които образуват Perfekt с haben образуват и Plusquamperfekt с haben;

тези със sein образуват и Plusquamperfekt със sein.
* Er hatte einen Brief geschrieben.
* Sie war um 8 Uhr aufgestanden.

Употреба
С Plusquamperfekt ще означаваме действие, което е започнало в миналото
и е приключило преди друг минал момент. Plusquamperfekt се “разполага”
върху времевото ниво на спомена и от тук следват синонимните връзки между
Plusquamperfekt и Präteritum. Понеже Plusquamperfekt не представя времето като
континиум, то в даден разказ това време се “съгласува” с Prätertum.
Er hatte sich auf den Sand gesetzt und sah ihnen nach.

20. Temporalsatz (TS) Подчинено обстоятелствено изречение за време

TS определя времево действието в главното изречение и отговаря на

въпросите wann?, seit wann?, bis wann?, wie lange?, wie oft?

TS се въвежда с подчинителни съюзи. Между действието в главното

изречение – Hauptsatz (HS) и действието в подчиненото (TS) същесвуват
следните отношения:

1. Gleichzeitigkeit – действието в TS се извършва едновременно с това в

HS. Съюзите са: während (докато); indem (като); als (когато – за
еднократно минало действие) ; wenn (когато – за многократно минало;
за еднократно и многократно настоящо/бъдещо действие).
* Als ich ihn einmal fragte, schwieg er.
* Wenn einer sprach, schwiegen die anderen.

Схемата на това отношение е следната:

TS – HS
Präsens – Präsens
Präteritum – Präteritum
Perfekt – Perfekt
Plusquamperfekt – Plusquamperfekt

2. Vorzetitigkeit – Действието в TS се извършва преди действието в HS.

Съюзите са: nachdem (след като) ; sobald (щом) ; als, wenn (когато).
Схемата тук е:
TS – HS
Plusquamperfekt – Präteritum
Perfekt – Präsens

1-во действие 2-ро действие

* Nachdem er aufgestanden war, ging er ins Bad.

3. Nachzeitigkeit – Действието в TS се извършва след това в HS. В TS и

HS се наблюдава едно и също време, но е възможно и съгласуване.
Съюзите са: bevor (преди) ; ehe (преди) ; bis (докато).
* Peter stand auf, bevor die Sonne aufging.

16
21. Graduierung des Adjektivs Степенуване на прилагателните имена

Съществуват 3 степени на сравнение:

a) Positiv – Dieser Wagen ist klein.
b) Komparativ – Dieser Wagen ist kleiner.
c) Superlativ – Dieser Wagen ist der kleinste (am kleinsten).

Komparativ се образува със суфикс –est ( след d, t, s, ss, x, tz, z, st) или –
st.

* klein – kleiner – kleinst; heiß – heißer - heißest

Някои гласни получават умлаут (ä, ö, ü):
* alt – älter - ältest

1. Правилни форми:
Positiv: langsam
Komparativ: langsam-er
Superlativ: der/die/das langsamst-e
am langsamsten
2. С умлаут
Positiv: stark
Komparativ: stärk-er
Superlativ: der/die/das stärkst-e
am stärkst-en
3. Неправилни форми
Positiv: gut
Komparativ: besser
Superlativ: der/die/das beste
am besten

22. Gebrauch der Vergleichsstufen Сравняване (по-малко, по-голямо…)

1. Positiv
Positiv (основната форма на прилагателното) изразява еднаквостта на две
величини; думите за сравнение са: so ……wie; ebenso ……wie. Двете величини са
в един и същи падеж.
* Er ist so alt wie meine Schwester.

2. Komparativ
Komparativ сравнява две различни величини; използва се формата на
прилагателното в Komparativ и “als’. Двете величини са в един и същи падеж.
*Österreich ist größer als die Schweiz.

3. Superlativ
Това е най-голямата степен за сравнение между три величини. Като думи за
сравнение служат “von” и “unter”.
* Sie ist das schönste Mädchen (von allen).
* Sie ist am schönsten (von allen).

17
23. Grammatik: Nebensätze mit “dass” Подчинени изречения с "че"

Satzrahmen

Nominativergänzung
Michael glaubt, dass Herr Neumann in Urlaub ist.
Hauptsatz Konjunktion Nebensatz

Съюзът “dass” се среща след глаголите:

sehen,
sagen,
glauben, dass …………… и изисква краен словоред (Endstellung).
meinen,
hoffen,
wollen,

24. Die würde – Form (Konditional)

Тази форма е описателна на Konjunktiv и се образува от Konjunktiv

Präteritum на werden и Infinitiv I или Infinitiv II на глагола.
* Ich würde fragen.
Ich würde gefragt werden.

ich würde geben wir würden geben

du würdest geben ihr würdet geben

er sie würden geben

sie würde geben Sie würden geben
es

Die würde – Form изразява нереално условие, чието мислимо

изпълнение се отнася към настоящето/бъдещето. В HS Konjunktiv Präteritum
може да се замести с würde – Form
* Wenn ich Zeit hätte, schriebe ich öfters.
(würde ich öfters schreiben)

Die würde – Form се използва в учтиви молби:

* Würden Sie mir Ihre Telefonnummer sagen?

Die würde – Form се използва и в неангажиращи изказвания

* Ich würde Ihnen nicht dazu raten.

18
25. Konjunktiv Условно наклонение

1. Образуване на формите

a) Konjunktiv Präsens
Формите се образуват от инфинитивната основа + личните окончания за
Konjunktiv

ich frag-e ich sei ich hab-e ich woll-e

du frag-est du sei-(e)st du hab-est du woll-est

При sein в 1-во и 3-то л.ед.ч. липсва личното окончание.

b) Konjunktiv Präteritum
Формите на слабите глаголи и на модалните sollen и wollen са еднакви в
Konjunktiv и Indikativ.

ich fragt-e ich sollt-e ich wollt-e

du fragt-est du sollt-est du wollt-est

Формите на спомагателните глаголи haben и werden; на модалните können,

dürfen, müssen и mögen и на wissen, bringen, denken се образуват като в Indikativ,
но коренната гласна a, o, u получава Umlaut:

ich hätte ich würde ich möchte ich dächte

du hättest du würdest du möchtest du dächtest

Силните глаголи, неправилните gehen и tun и sein образуват формите си от

втората основна форма + личните окончания за Konjunktiv и гласната а, o, u
получава Umlaut:

ich spräche ich ginge ich wäre

du sprächest du gingest du wärest

c) Konjunktiv Perfekt/Konjunktiv Plusquamperfekt

Формите се образуват както в Indikativ, но спомагателният глагол е в
Konjunktiv.

ich habe gesprochen ich sei gefahren

du habest gesprochen du seiest gefahren

ich hätte gesprochen ich wäre gefahren

du hättest gesprochen du wär(e)st gefahren

d) Konjunktiv Futur I/Konjunktiv Futur II

Формите се образуват като в Indikativ, но спомагателният глагол е в
Konjunktiv.

ich werde sprechen ich werde gesprochen haben

du werdest sprechen du werdest gesprochen haben

2. Употреба на Konjunktiv

2.1 Konjunktiv Präsens

a) изразява желание, което се мисли като изпълнимо
* Es lebe die Freundschaft.

19
b) предписание
* Man nehme etwas Salz.

c) допустимост
* Der Winkel sei 45°.

2.2 Konjunktiv Präteritum/Konjunktiv Plusquamperfekt

a) неизпълнимо желание
* Wenn er doch käme!

При Konjunktiv Plusquamperfekt неизпълнимото желание се отнася до

миналото.
* Wenn er doch gestern gekommen wäre.

b) Предположение
* Ich könnte zu ihm gehen (Konjunktiv Präteritum)

- възможно, предполагаемо действие, но не и реално.

* Ich wäre noch gewisse Zeit hier geblieben, aber……
(Konjunktiv Plusquamperfekt)

- предполагаемост, нереалност, отнасящи се до миналото.

c) предпазливост, несигурност в изказването

* Das würde ich nicht sagen.
Er dürfte recht haben.

d) Учтивост
* Dürfte ich Sie fragen?
Könnten Sie mir sagen …..

Трябва да се има предвид, че Konjunktiv Präteritum се отнася за настояще и

бъдеще, а Konjunktiv Plusquamperfekt – за завършени действия по
отношение на момента на говоренето.

20
26. Passiv Страдателен залог

В немския език различаваме Vorgangspassiv (werden – Passiv) и

Zustandspassiv (sein – Passiv)

1. Vorgangspassiv

Тук на преден план в изречението стои действието, процесът, а не неговият

вършител; той може да бъде посочен с помощта на “von”, а ако е средство с
“durch”.
* Die Stadt wird (von Anton) besichtigt.
Präpositionalobjekt

Формите се образуват от:

werden (в съответното време) + Partizip II

Präsens: Ein Haus wird gebaut.

Präteritum: Ein Haus wurde gebaut.
Perfekt: Ein Haus ist gebaut worden. - старо причастие на
werden
Plusquamperfekt: Ein Haus war gebaut worden.
Futur I: Ein Haus wird gebaut werden.
Futur II: Ein Haus wird gebaut werden sein.

Формите на Vorgangspassiv се превеждат със страдателно-причастни форми,

с рефлективните форми на глагола или с 3 лице, множествено число актив на
глагола.
Vorgangspassiv се употребява там, където логично на преден план трябва
да стои действието или процесът;
* Die Ausstellung wurde am 1. März eröffnet.

там, където вършителят е непознат, трябва да остане непознат, не е важен

за самото изказване или може да бъде всеки.
* Im Hotel wurde eine junge Frau ermordet.

Vorgangspassiv образуват само преходните глаголи, т.е. които имат пряко

допълнение. Някои преходни глаголи не образуват Vorgangspassiv: haben,
besitzen, bekommen, kennen, wissen, erfahren, enthalten.

2. Unpersönliches Passiv
Могат да го образуват както преходни, така и непреходни глаголи, защото
не е посочено нито действащо лице, нито обект, към който се насочва
действието.
Като подлог използваме безличното местоимение “es”, което стои в
началото на изречението и отпада ако изречението започва с друга дума:
* Es wurde auch in der Nacht gearbeitet.
Auch in der Nacht wurde gearbeit.

Das unpersönliche Passiv е близък до изреченията с “man”.

С негова помощ може да се изрази подкана; заповед:
* Jetzt wird gearbeitet.

21
3. Zustandspassiv

Zustandspassiv изразява състояние, което е резултат от някакво

действие.
Формите се образуват от sein (в съответното време) + Partizip II.

Präsens: Das Fenster ist geöffnet.

Präteritum: Das Fenster war geöffnet.
Perfekt: Das Fenster ist geöffnet gewesen.
Plusquamperfekt: Das Fenster war geöffnet gewesen.
Futur I: Das Fenster wird geöffnet sein.
Futur II: Das Fenster wird geöffnet gewesen sein.

4. Passiv с модални глаголи

* Der Kopierer muß eingeschaltet werden.
Modalverb Vollverb
im Aktiv im Passiv

5. Passiv в подчинено изречение

* Der Koch sagt, daß die Milch leicht gesalzen werden kann.
Partizip II + werden + (Modalverb)

22
27. Imperativ Повелително наклонение

Повелителното наклонение изразява заповед, подкана, молба,

предупреждение.
Формите са три: 2 л.ед.ч. (2. Person, Singular), 2 л.мн.ч. (2 Person, Plural) и
учтива форма (Sie), която съвпада с учтивата форма в Präsens с тази разлика, че
местоимението стои след глагола:
* Entschuldigen Sie bitte!

1. die 2. Person, Singular – wird vom Stamm des Verbs mit oder ohne Suffix
“-e” gebildet. Die trennbare Vorsilbe steht am Ende des Satzes:
* Geh(e)!; Stehe auf!

2. die 2. Person, Plural – fällt mit der 2. Person Plural des Präsens
zusammen
* Geht!; Kommt!

- Suffix “-e” im Singular und “-et” im Plural haben die Verben, deren Stamm
auf –t; -d oder –m, -n endet
* Arbeite!; Arbeitet!

23